Търсейки интересна информация за лавъра, попаднах на препоръка да се накисват труднозакълняващи семена в Епин. Естествено, възникнаха въпроси - състав, безопасност, ефективност на Епин.
Нека започнем с малко химия. Епин се състои от епибрасинолид, условно нетоксично вещество и е брасиностероид.
Брасиностероидът е фитохормон, който осигурява нормалното функциониране на имунната система на растенията при стресови условия - замръзване, засушаване, болести и т.н. Това е фитостероид - адаптоген, който повишава устойчивостта на организма и е стимулатор на растежа.
Ензимът се открива във всяка растителна клетка в микроскопични количества.
Епибрасинолидът, който се използва в Епин, се получава синтетично и е идентичен на натуралния фитохормон. Производителят на Епин твърди, че намалява натрупването на тежки метали и радионуклиди в зоната на заразяване на растението благодарение на третиране с Епин. Освен това, препаратът защитава растенията от инфекции и може да бъде алтернатива на пестицидите.
Няма да пиша инструкции за приложение - всичко е подробно описано на опаковката.
Намерих отзив, в който Епин е защитил ягоди от черна шийка (за мен това е враг номер едно). Въпреки това, авторът на отзива настоява, че обработването трябва да се извършва ежедневно до живот, а не така, както е препоръчано в инструкциите.
Готовият разтвор на Епин е годен за използване не повече от 2 дни.
Ето още един съвет: третирането трябва да се извършва там, където няма директна слънчева светлина, тъй като препаратът се разрушава от ултравиолетовите лъчи.
Опитни градинари говорят също и за подводните камъни при използването на Епин: растенията бързо свикват с препарата и клетките спират да произвеждат свои собствени фитостероиди. Има една своеобразна алтернатива на Епин - Циркон .
Някак малко стряскащи са мерките за безопасност при работа с Епин: работете само с ръкавици, след работа си измийте лицето и изплакнете устата, контейнерът се изгаря или се измива с хлорна вар…
Дали да използвате стимулатора, решавате вие.
