Допълнение към серията материали за сидерати. В предишната статия разгледахме най-интересните бобови сидерати, чиято тайна за ефективност са азотфиксиращите грудкови бактерии.
Д.Н. Прянишников: “Бобовите растения са миниатюрна фабрика за усвояване на атмосферния азот, работеща с безплатна слънчева енергия.”
Защо е нужен азотът?
Най-важното хранително вещество в растителното производство е азотът (N). Азотът е най-разпространеният газ в атмосферата (78-79%), но е трудно откриваем на други места на нашата планета. N е частично разтворен в дъждовната вода, но неговото количество е нищожно — 15 кг на хектар годишно, и въпреки изобилието му във въздуха, атмосферният азот е трудно достъпен. За да стане азотът подходящ за биологични системи, трябва да се разруши тройната връзка в неговата молекула N2, което е изключително трудно за изпълнение.
Азотът е труден за добиване, но е хранително вещество с високо търсене. Без N не биха съществували аминокиселини и белтъци — градивните елементи на живота.
Какво представляват ризобиите?
За щастие, природата е създала група азотфиксиращи грудкови бактерии, наречени Ризобии (Rhizobium), които решават този проблем. Ризобиите не са единствените отговорни за фиксацията на азота, но те вършат по-голямата част от работата в наши дни.
Бактериите Rhizobium съдържат специфични ДНК последователности, кодиращи белтъка нитрогеназа. Нитрогеназата представлява ензим, който разрушава азотните връзки и превръща N в биологично достъпна форма. Това енергийно скъпо начинание за бактериите. Но благодарение на партньорските им отношения с растението, ризобиите получават въглехидрати, синтезирани от растенията чрез фотосинтеза от въглероден диоксид и слънчева енергия. Бактериите отдават азот в замяна на захари. Грудковите бактерии Ризобии проникват в клетките на кореновата система на растенията от почвата и в процеса на размножаване създават големи колонии, които се виждат с невъоръжено око като топчета върху корените на бобовите.
Ризобии
Само определени растения имат способността да формират взаимоотношения с азотфиксиращите грудкови бактерии. Тази група растения принадлежи към ботаническото семейство на бобовите. Добри примери за бобови култури са детелината, люцерната, грахът, фасулът, фъстъците.
Грудкови азотфиксиращи бактерии ризобии върху корените на растения
Запознаването с бобовите култури е полезно за всеки, който иска да си отглежда храна. Без закупени торове не може да се мине, но разходите могат значително да се намалят, и това не е единственото предимство на бобовите растения. В тази статия няма да се спирам подробно на бобовите сидерати — с тях можете да се запознаете в тази статия. Ще спомена само, че бобовите след заораването им в почвата оставят в нея азот, който след разлагане е лесно достъпен за други култури, засадени на тяхно място.
Източник на материала: “Homestead and Gardens” — блог на агроном от Айдахо, който работи на ферма за орехи и сливи.
Съществува мнение, че за успешна фиксация на азот е необходимо изкуствено добавяне на грудкови бактерии в почвата с помощта на специални препарати.
