Най-сериозният и неизбежен проблем за всеки градинар е постепенното намаляване на плодородието и ерозията на почвата. Това е свързано не само с извличането на минерални вещества, чийто недостиг можем да компенсираме с торове, но и с липсата на хумус и разрушаването на микробиома на почвата. При прибиране на реколтата, отстраняване на върховете и плевелите лишаваме почвените организми от хранителни вещества, ако не добавим компост или тор. Съществува още един начин за създаване на здрава почва, достъпен за всеки – растенията сидерати или зелените торове. Какво представляват сидератите?
Поле с алено червена детелина, един от най-добрите бобови сидерати.
Сидератите и зелените торове са растения, отглеждани за оздравяване и обогатяване на почвата. Партньор, а понякога и алтернатива на тор, компост и минерални добавки. Редовното отглеждане на сидератни треви и бобови растения намалява нуждата от минерални торове и създава природно равновесие в почвата, която постоянно се изчерпва от културните растения.
Как да подобрим почвата със сидерати
Подобряването на структурата на почвата е основната задача на сидератните растения. Структурирането ѝ се случва благодарение на коренови екскреции и разлагането на зелената маса.
А какво представлява почвата? Педолозите спорят относно класификацията на органичните ѝ компоненти, но повечето се съгласяват, че тя се състои от „активна“ фракция (органика, бактерии, прости протеини и захари) и „стабилна“ фракция – хумус.
В активната фракция се освобождава азот, както и малко количество калий и фосфор. Стабилната фракция, или хумусът, е продукт на преработката на целулоза и лигнин – хумусът прави почвата тъмна и „гъбеста“. Без наличие на органика за подхранване на почвените микроорганизми и животни хумусът няма да се образува. Ние обаче често изчистваме лехите и междуредията до корен, а в края на сезона изгаряме растителните остатъци заради болести при културните растения. Откъде тогава да дойдат строителните материали за почвата?
Почвените частици също се формират от микроорганизмите, които разграждат растителните суровини. Те произвеждат „лепило“ от полизахариди, което създава ронливите частици на почвата. Бобовите сидерати са най-подходящи за производство на полизахариди, въпреки че те се разлагат в течение на няколко месеца и въздействието им ще бъде по-забележимо през следващия сезон.
Почвени микроорганизми, които правят земята плодородна.
Тревните сидерати, особено зърнените, оказват положително влияние върху почвата чрез секрети от разклонената си коренова система, които съдържат хранителни съединения, работещи като полизахаридно лепило за почвените микроорганизми.
Сидератите предпазват от ерозия
Очевидното и важно предимство на сидератите е защитата на почвата от ерозия. Горният слой на почвата, богат на хумус, е най-важният и най-уязвимият. Гола почва се отмива и втвърдява от поливане и дъждовни капки, докато покривните сидератни култури се превръщат в „възглавница“ за водата – това е от огромно значение с настъпването на есенните дъждове. Но това не е всичко. Способността на почвата да задържа и абсорбира влага се увеличава многократно, което е особено важно по време на летните суши.
Задържане на минерални вещества в почвата и стабилизиране на микробиома
Сидератните култури подобряват циркулацията на хранителни вещества, като задържат минерали, които иначе биха се отмили при поливане в случай на „черна угар“. Най-ефективни в това отношение са зърнените растения – такива с бързоразвиваща се и обширна коренова система.
Сидератите стабилизират и оздравяват микробиома на почвата. Повечето растения създават полезни симбиози на кореновата си система с гъбички и бактерии. Микроорганизмите помагат на растенията да се хранят, като в замяна получават различни захари от корена. Колкото повече растения се засеят, толкова по-обширни са симбиозите с тях, а това улеснява културните растения да образуват такива връзки.
Ризобии – азотфиксиращи бактерии, които образуват възли по корените на бобови растения.
Сидерацията води до увеличение на разнообразието от почвени микроорганизми и животни. Голяма наличност на разлагаща се органика привлича земни червеи, а популацията на бактериите, които подпомагат храненето на растенията и формират структурата и хумуса на почвата, също нараства.
Връщане на азота в почвата
Азотът може да бъде добавен и без сеитба на сидерати, както справедливо отбелязват мнозина. Азотът от разлагащата се зелена маса обаче се освобождава постепенно, като подхранва културните растения в процеса на растежа им. Повече за азота в градинарството и азотфиксиращите бактерии ще напиша в отделна статия, тъй като има много добър материал по темата.
Сидератите се борят с уплътняването на почвата
Не всяка трева и целина могат физически да бъдат обработени и разорани. Дори репички като дайкон обаче могат да проникнат на дълбочина от 40 см и да разрохкат втвърдените слоеве с помощта на „жив плуг“. Силата на зърнените сидерати с мощна коренова система също е изключителна в борбата с уплътняването на почвата.
Агроном държи в ръце храстчетата на многогодишна пшеница.
Контрол на вредители и болести
Със своето почвообразуващо въздействие, сидератите вече се борят с вредителите благодарение на подобряването на общия имунитет на растенията. Но това не е всичко. Кореновите екскрети на някои сидератни култури са естествени пестициди и фумиганти, които са преминали дълъг еволюционен процес за усъвършенстване на самозащитата срещу насекоми, които ги нападат.
Ръжта се бори с нематоди и трипсове. Синапът е непоносим за теления червей, листните въшки и множество плесенни гъби. Детелината предпазва насажденията от гъби и бактерии, които нападат растенията от семейството на картофовите. Няколко вида нематоди са елиминирани с помощта на сорго, суданска трева, рапица, синап и маслодайна репичка. Според последни данни, един вид соя е показал устойчивост към фитофтора, и този вид ще се изучава и култивира.
Почвена нематода върху царевица.
В природата насекомите се контролират от естествени хищници като паразитни оси, птици, специализирани вируси и бактерии. Вредните насекоми се привличат към останките от сидерати, което осигурява храна и живот на полезните хищници. Някои сидерати привличат хищници, които намират убежище в детелината, кръстоцветните култури и вика. Те се хранят с нектар, прашец, умерено вредни листни въшки и трипсове, докато не се появи “по-сериозна” храна. Тоест, природните защитници на градината ви се заселват много преди вредителите и са готови да ги посрещнат. Растенията могат да излъчват ароматни сигнали, които привличат полезни насекоми при нападение от вредители. Колкото повече растения има, толкова по-ефективна е борбата с насекомите.
Оса-нашественик - един от най-ефективните хищници, привлечени от сидератите в нашата градина.
Ако оставите няколко реда с нескосени сидерати, осигурявате постоянно убежище и източник на храна за полезните насекоми.
Десетилетия наред се практикува консервационно обработване на полета и лехи – ботвата се изхвърля и изгаря, за да се предотврати заразяване на растенията през следващия сезон. Но често оставяме почвата “гола”, в най-добрия случай добавяйки оборски тор в дупките и минимален набор минерални торове. Патогенът винаги съществува, независимо дали сте предприели стерилизационни мерки за лехите си – спорите на гъбите летят из градината безпрепятствено, така че фитофтората или кореновото гниене не могат да бъдат спрени по този начин. За проникване на патогените съществуват няколко прегради – корени, стъбла и листа, които естествено са добре защитени. Сидератите могат да помогнат на растенията да укрепят тези бариери.
Сидерати срещу плевели
Покривните растения потискат плевелите благодарение на гъстотата на засяване, бързото кълнене и кореновите си екскрети. Например, мулчът от окосена зимна ръж възпира плевелите както физически, така и химически. Остатъците от ръж постепенно отделят химични вещества, които възпрепятстват растежа на много едногодишни широколистни плевели. Живият мулч блокира светлината и достъпа на хранителни вещества за плевелите. Влиянието, което едни растения оказват върху други, се нарича алелопатия.
Намаляване на температурата на почвата
Покривните култури предпазват земята от пресушаване и прегряване по време на най-горещото време от годината. Въпреки това, зимните сидерати могат малко да забавят топенето на снега и затоплянето на почвата за ранните насаждения. А обработените през есента сидерати, напротив, леко повишават температурата на плодородния слой чрез процесите на гниене.
Източници на материал за статията
Искам да завърша с изброяване на източниците на материала за тази статия, тъй като все още нямам личен опит в сидерацията. Подхождам сериозно към източниците (макар да осъзнавам, че тази „сериозност“ е субективна). Най-полезни от гледна точка на почвознанието бяха:
- Довбан К.И. „Зелено торене в съвременното земеделие. Въпроси на теорията и практиката“;
- „Managing Cover Crops Profitably“, 3rd Edition, U.S. Department of Agriculture; Northeast Cover Crop, Мариана Сарантонио, Институт Родейл, 1994.
Останалата, по-популярна литература съдържа немалко противоречиви твърдения, затова се постарах да събера максимум от общоприетите подходи от всички автори.
Привеждам книгите, с които се запознах при подготовката на материала:
- Б. Бублик, В. Гридчин „Манна от небето“;
- Зеп Хольцер „Революционерът аграрий“;
- Б. Бублик „Меланжова градина“;
- Сали Джийн Кънингам „Верните приятели на градинаря“;
- „Революцията на едно сламче“ Масанобу Фукуока;
- „Лудостта на орача“ Фолкнер.
За сидератите съм подготвила цяла серия статии, които ще добавям в раздела „Градина от нулата“ по време на редакциите.
Кой сидерат е най-добър и как да го изберем
Различни методи за отглеждане на сидерати
Как да се сее, кога да се сее и кога да се премахват сидератите
Кои siderati са най-добри. Преглед на най-добрите житни и кръстоцветни растения.
