Не може да се отговори кой сидерат е най-добрият просто чрез назоваване на растение или ботаническото му семейство. Всяко зелено торене има свои особености и решава няколко задачи.
Как да изберем сидерат
Като зелено торене може да се използва огромен брой растения. Ето защо е важно да се определи от каква помощ се нуждае вашата градина и какви възможности предоставя дадено растение.
1. Определете основните нужди и задачи. Общите цели, които могат да се постигнат с помощта на сидератите, включват: обогатяване на почвата с азот, създаване на хумус, подобряване структурата на почвата, предотвратяване на ерозията, контрол над плевелите, живо или нарязано мулчиране. Може също да искате да създадете местообитание за полезни хищници, да подобрите дренирането на почвата или да защитите плодовите култури от вятър.
Задачи и продуктивност на различни сидерати
Задайте си следните въпроси:
- Колко мога да инвестирам в зелено торене?
- Как ще извърша сеитбата?
- Кога планирам да сея и каква се очаква да бъде времето и влажността тогава?
- Имам ли нужда от ниско и разклонено растение или високо и стройно покритие?
- На какви екстремни условия ще бъдат изложени сидератите?
- Ще презимуват ли растенията?
- Как ще бъдат заоравани или премахвани?
- Каква височина да очаквам от избраното растение?
- Имам ли време да се занимавам с това?
- Имам ли необходимото оборудване?
Когато се определят целта, времето и мястото, може да се избере подходящото растение. Например склоновете на градини и лозя се нуждаят остро от защита от ерозия. Покривната култура не трябва да изсушава почвата, трябва да спомага за фиксирането на азота и да привлича полезните организми, но не гризачите и вредителите, и да не изисква специална грижа. Тук повече подхожда нискорастящ издръжлив многогодишен сидерат с коренова система, която подобрява почвата и предоставя постоянно отделяне на малък обем азот. Описаните задачи могат да бъдат решени с видове детелина. Смес от детелини и едногодишни треви също ще работи, както и бобова вика (посевен грах). Кой сидерат е най-добрият за вашия участък може да се определи само чрез комбинация от фактори. Характеристиките на най-ефективни зърнени и кръстоцветни сидерати са налични в статията Преглед на най-добрите кръстоцветни и зърнени сидерати .
Горчица в междуредията на склонови лозя
Друг пример. След прибиране на ранната реколта зелеви култури, на тяхно място може да се засее салата, босилек или спанак. Нужен е сидерат, който мулчира, бързо пониква и не дава шанс на плевелите? С тези задачи ще се справят горчицата и фацелията.
Горчицата пониква дружно, образувайки плътен килим.
2. Определете мястото за засяване и времето. С цел подобряване здравето на почвата може да е трудно да се реши къде и кога да се сеят сидератите. Полезно би било планиране на хартия: нарисувайте вашите лехи и отбележете на тях датата на засяването и приблизителната дата на прибиране на реколтата. Времето, когато земята е „в чернозем“, трябва да се използва за сидерация. Трябва да се обърне внимание на устойчивостта на сянка на зелените покрития – всички видове детелина, едногодишна райграс, вика, ръж понасят повече или по-малко сенките.
В междуредията и пътеките си заслужава да се сеят устойчиви на утъпкване, нискорастящи растения, например детелина.
3. Поливане. Ако е възможно периодично напояване, тогава всеки сидерат няма да създава проблеми. Влагата е необходима предимно по време на засяване и покълване. Най-взискателни към водата са едрите семена и зърнените култури. Например ръжта се оказва спасение на заблатени, глинести почви, в по-ниските райони. Многогодишните сидерати, като например лупина, си осигуряват влага сами чрез много дълбоките си корени. Детелината е по-малко изискваща към влагата от горчицата.
4. Озими, многогодишни или с кратък вегетационен период. Как да изберем сидерат, като се ръководим от неговия период на развитие? Всъщност, за един сезон могат и трябва да бъдат изпробвани всички три варианта в ротация. Озимите сидерати се засяват приблизително 6 седмици преди замръзванията, а зимните зърнени могат малко по-късно. Засяването на озими сидерати се извършва след късната реколта върху влажна рохка почва. Ако вашият участък е в студен климат и топлият сезон е кратък, можете да засеете детелина, едногодишна райграс, ръж или вика преди зимата – дори преди прибиране на реколтата (важно е да не бъдат наблюдавани от птиците отблизо). Още едно предимство на озимите сидерати е подтискането на плевелите рано напролет.
Ако планирате сеитбообращение, между смените на културите може да има интервал от 3–6 седмици. Има смисъл да засеете бързо растяща горчица, елда, просо или суданска трева. Така ще защитите лехите от плевели, ерозия, ще възстановите малко азот и ще подхраните почвените микроорганизми.
Див лупин
Многогодишните сидерати, като лупина, осигуряват повече зелена маса, не изискват особени грижи и като цяло имат много предимства пред едногодишните. Изключение е това, че при „зелен угар“ лехата ще остане необработвана поне две години, а по-добре 3–5 години. Огромна роля играят корените на многогодишните сидерати за подобряване на почвата, ако не се премахват няколко години. Основното условие за успех е да не позволите на растенията да произведат семена, защото иначе могат да се превърнат в неконтролируем плевел. Рейтингът на бобовите сидерати е разгледан подробно в статията Преглед на най-добрите бобови сидерати Преглед на най-добрите бобови сидерати .
5. Определете киселинността на почвата и другите ѝ характеристики, които влияят върху избора на зелено торене. Важни показатели са влажността, киселинността и типът на почвата. Най-популярните сидерати оцеляват и работят при широк спектър от почви и условия, така че няма строги правила при избора на сидерат.
Кой от многобройните методи за сидерация да изберете? Прочетете в следващата статия .
