Тази година беше дългоочакваният ми дебют. Всички мечти се сбъднаха и се наложи да изпълня “петгодишен план за една година”: строеж, ремонт, градинарство. Ах, да! И котките! В нарушение на всички планове, те се появиха в живота ми:
В цялост, доволна съм от първата реколта и първия опит. Приложих максимум нетрадиционни решения, от които повечето повече няма да използвам, и ще разкажа за тях по-долу. За съжаление, не снимах в процеса (няма приличен фотоапарат), но следващия сезон ще направя поправки.
Чашички от спанбонд, кокос и японска подвързия
Няколко основни провала на годината са достойни за собствен подзаглавие. Искам максимално подробно да опиша проблемите и се надявам, че ще помогна на някого да избегне безполезни разходи на време, пари и надежди.
Чашки за разсади от агровлакно
Основното разочарование бяха широко рекламираните чашки за разсади от нетъкан материал (агровлакно, спанбонд). Тази опаковка има сериозни недостатъци, които оказват влияние на целия процес на вегетация на растенията.
Основни недостатъци на чашките от спанбонд:
- Увреждане на корените
- Сложно пресяване
- Нестабилност
- Проблеми с поливането
Ако искате да опитате чашки от спанбонд, не трябва веднага да прехвърляте цялата разсада на тях.
Домати и пипер активно наслояват странични корени, проникващи през тъканта на такива чашки. След няколко дни оголените коренчета изсъхват, растенията страдат, значително изостават в растежа от съседите в пластмасовите чаши. Проростлите през дъното корени дори започват да гният. Пикировката и пресяването в по-голяма опаковка се оказват много сложна задача и отново страдат корените.
Чашките от спанбонд са нестабилни, стоят добре само плътно притиснати една до друга в подложка или с прекалено плътно уплътнена почва. Разпределението на храстчетата според растежа беше сложно, а коренчетата успяват да прорастват в съседната чашка и тези крехки връзки трябва постоянно да се нарушават. Такъв проблем беше особено актуален за доматите - техните коренчета са по-добри от върховете))).
Единственото ми снимка с разсада в чашки от агровлакно.
В тъканевите мешечета почвата бързо подсъхва. Да, трудно е да се залеят разсадите в спанбонд, но при добре дренирана почва влагата излиза и през стените на мешечето, корените не успяват да се напият. В резултат кореновата система стреми да се спуска надолу, страничните гинат и получаваме суперкомпактно растение с миниатюрна коренова система, която ще започне да се възстановява едва след засаждането в открития терен.
При засаждане в почва от спанбонд също имаше проблеми. Има препоръки да се засаждат направо в мешечките, което направих с няколко краставични растения - резултатът беше печален. Ставаше впечатление, че корените изобщо не се развиват, растенията остават джуджета. Може би с доматите всичко би било по-добре. Но ако чашките се свалят, цялата земна топка се разрушава, корените се скъсват… Никакви мешечки повече.
Кокосов субстрат и какво не е наред с него
Отглеждането на първата разсада на чист кокос беше още една грешка, наред с мешечките. Още преди това проучих въпроса, дори написах гид за кокосов субстрат и всичко направих по правилата на истинските градинари. Нещо обаче се обърка.
Така изглежда брикетът от пресован кокосов влакна, който се накисва и се мие по специален начин преди засаждане на растенията.
Влакното от кокос е напълно “празно”, нуждае се от редовно подхранване с минерални вещества (така наречения “компот”). Това изисква време, дисциплина и знания, които не са на начално ниво. А без специализирани анализатори не е възможно качественно да се проведе буфериране, което впоследствие ще се отрази на растенията.
Кокосът е страхотен дренаж, въобще не задържа влагата - цялото поливане ще бъде на дъното на подложката. В зависимост от фракцията (ситността) на влакното, субстратът може да бъде прекалено много рохкав, недостатъчно свързан за правилното развитие на кореновата система от нула.
В следващия сезон остатъците от брикета ще отидат в смеската за почва, като незаменим разрохвител, аератор и дренаж. Но в чист вид не виждам необходимостта да го прилагам, дори с оглед на условната стерилност (по-добре е да капнете Фундазол или Превикур при подготовката на почвата за разсад, или да заселите сено-патерица/микроби).
Японски (китайски) метод за подвързване на домати
Наричам, сама съм виновна. Привидната простота и гениалност на метода е създадена изключително за видеа - на реалната градина това е досаден, проблемен и вреден начин за подвързване и опора за домати.
Не най-добрият начин за подвързване на домати. На подложка по японски метод отиват километри шпагат, всичките растения в реда, така или иначе, свързани помежду си. Извличането на храст или извършването на работа с отделно растение е невъзможно, без да се разклаща и дърпа целия ред.
Подвързването на гроздия домати не е нужно, шпагатът силно увисва под тежестта на доматената листа и стволовете, ако водите растението в два-три ствола. Само през първите 2-3 седмици такова подвързване радва окото, след това бях принудена да измисля всевъзможни “опори” и да презавързвам почти 50 храста всяка седмица.
Този сезон ще използвам метода на подвързване от Валерий “Градина и зеленчук с ръцете си”.
Има и още едно пропускане - така и не засадихме нито едно дърво или храст. А за жалост. Вече щяха да се вкоренят и малината със смородината, и ябълката с кайсията. Мързелувах също така да се погрижа за унищожаващата обработка и санитарната резитба на единствената стара ябълка, на която предишните собственици направиха 9 присадки. Няколко сорта все още дават реколта от своите клонки.
Какво се получи
Получиха се почти всичко. По-точно, израсна почти всичкото, което беше засадено и засято. Брюкселското зеле не успя да се доразвие, засадено в края на май направо в почвата на неудачно място. Дори 60 картофини дадоха достатъчно реколта, която стига за двама до средата на февруари.
Парници от спанбон и стъклени фибри
Подсмотрях от “Vogorode.Pro” армировка за парниците от стъклени влакна, много съм доволна. От укривния материал настъргах тунели с джобове за армировката и първоначално всичките ми току-що засадени разсади бяха в тези парници. Единственото неудобство - необходимостта да вдигам платното за поливане и проверка.
Слънцето не пече, голяма част от насекомите не влизат под парниците, защитата от вятър е отлична. Само на мравките много им хареса, копаеха и изядоха моята зеле. Този година задължително ще правя снимки и ще разкажа по-подробно за моите парници. Между другото, те спасиха част от растенията от майския град.
Домати на открито
Омния F1 (Nongwoo bio co. ltd Корея) - детерминантен домат от сорта слива с реална устойчивост на 8 болести. Моят джакпот. Нестрого семена с 100% покълване, растенията преживяха всичките ми пропуски и градушка една седмица след засаждането.
Водих в няколко ствола, тъй като не съм се ориентирала напълно с оформянето на храстите и реших за пръв път да не “чокам” безразсъдно. Височината е около 120-140 см, могат да бъдат и по-високи, ако се водят в един-два ствола.
Храстите бяха покрити с плодове, наложи се да подвързвам китките и да укрепя клоните. Вкусът е като на качествени “технически” сливи - в консервирано състояние отлично, в салата задоволително. Поръчах Омния и за тази година, определено няма да ме подведе.
Пинк Топ F1 (Nongwoo bio co. ltd Корея) - розов индeterminate. Не боледуваше. Вкусен домат, много сладък, с концентриран доматен аромат. Бяха вкусни дори неузрелите плодове, което не е характерно за хибридите. Отново водих в няколко ствола, така че сортът не се показа напълно. Понеже не мога в ОГ да устроя на indeterminate растител всички условия, засега няма да повтарям.
Уно Россо F1 (United Genetics Италия) - нискостеблен червен домат. Всички храсти боледуваха от какво ли не (обработките бяха по методичките на Сингента, в срок). На вкус Уно Россо е по-интересен от Омния, но успях да прибера не повече от половината от плодовете заради болестите. В цельноплодната консервация вкусът е великолепен, както и консистенцията. Кората е плътна. Производителността е много висока. Засега няма да повтарям.
Уно Россо, какъвто трябва да бъде в идеалния случай
Елоу Ривер F1 - брат на Уно Россо, жълта слива. При мен производителността беше ниска, вкусът… отсъстваше. Плодът с бял стержен вътре. Почти не боледуваше.
Общо имаше около 50 храста домати, от които реколтата стигна и за ядене, и за раздаване, и за домат с маринати. За моето малко семейство това количество доматени храсти се оказа достатъчно, с оглед на няколко неудачни сорта.
Краставици
Моята главоболие този сезон. Неуспешната пролет накара три пъти да се засяват краставици не само мен. Първоначално беше твърде влажно и студено, следващото засяване беше отнесено от мравките и нематодите. Всички сортове боледуваха, въпреки профилактичните обработки с фунгициди и инсектициди. Сега само с разсад.
Кибрия, Криспина F1 - не успях да опитам. Пчелоопрашваният Соната F1 радваше до есента - вкусен, продуктивен, не болен краставичка. Разочарова Пасалимо от Сингента. Внеплановият Амур F1 не е напразно хвалят, отговаря на своето описание.
15 храста Соната и няколко храста Амур напълно осигуриха краставици за салати и консервиране.
Сладък пипер
Поради допуснатите грешки в етапа на разсада, пиперът не разкри целия си потенциал. Но имаше един японски хибрид, който ще остане при мен още не за един сезон.
Сладък пипер KS 2458 F1 от KITANO тип капия. Голям, с малка семенна камера, сладък и ароматен. Нищо не боледуваше, беше покрит с плодове. Храстът е висок, здрав, устойчив на застудяване.
Прекрасен сладък пипер от Китано KS 2458 F1
Не оставиха особено впечатление Минерва F1, Бубенци от Гавриша (никога и нищо няма да вземам от тези “селекционери”), Призма F1. Има още пакетче чешки Ингрид, късен кафяв - ще опитам 5 храста този сезон.
Цвекло
Каспер F1 и Фарго F1 - добри хибриди с крепки големи съцветия, ще ги повторя в новия сезон. Отглеждах цветна зеле чрез разсад. Романеско и лилавата цветна посея в земята - главичките не се завързаха. Не виждам смисъл да повторя.
Стручкова (аспержова) фасул
Беше една от главните “желания”, много я обичам и я замразявам за зимата. Но се наложи да пресея всичко, освен Златната звезда, зърната бяха изядени в земята на етапа на покълване. Серенгети, Блаухилде, Парпл Типи и Палома - не успях да опитам. Вместо тях бяха посеяни местни сортове от евтини пакетчета. На края успях да ям и прясна, и да замразя за целия сезон.
Брюкселско зеле
Купих най-скъпото - Франклин F1. Израсна просто красавица, завърза плътни главички и …. беше унищожена от белокрилката. Нито едно средство не действа на това изчадие. Малките бели молци изсмукаха целия живот от моите зелета, нагадили медена роса, на която се събираха стотици оси и мухи, и накрая я довърши сажистият гъбик. Все още не съм решила дали да повторя опита, тъй като не искам да купувам отделно средство против белокрилката (Теппеки).
Зеленчуци и билки
Салатите Перл Джем и Естроза от професионални опаковки много ми харесаха на вкус и покълване. Не стреляха въобще, така и не дочекох семена. Шпинак Спирос, един пакет със 200 семена стигна за замразяване и салати, ранен месест шпинат с огромни листа, който ще повторя и тази година.
Манголдът не ми хареса на вкус, има послевкус на сурова цвекло, такава си е дразнеща горчивина. Руккола, бораго, магданоз (Гигант де Италия), копър (Мамонт), листен целина, пак чой и мизуна - просто празник на вкуса! Излязох преди обяд в двора, нарязах всичко малко…
И още лук. Основната задача беше - да отгледам праз лук и шнит. Праз лук отгледах чрез разсад, с подстригване на корените и “космите” - резултатът е среден. Сортове Швейцарски гигант, Каретка и Елефант. Мястото избрах частично засенчено следобед, което не харесва на праза. Въпреки това, лукът стигна за замразяване и за ядене в сезона. Шнитът се оказа напълно обикновен лук на главички, пересорт. Същото стана и с Винтер Силвер на перо - израсна праз лук.
Торене и препарати за защита на растенията
Програмата-максимум бе изпълнена и за всякаква градинска химия, и за биопрепарати. Изводът, строго казано, сам се налагаше - колкото по-просто, толкова по-добре. Отглеждането на триходерма и сенна паличка е, разбира се, много увлекателно, но изисква време, внимание към температурния и други режими, самодисциплина.
В крайна сметка пак стигнах до химическа защита на растенията, тъй като седмичните обработки по график с подхранвания и други градински работа не успяваха. И не ми пукаше за актофита и сътоварищите му.
Лечебни-профилактични обработки с фунгициди и инсектициди правех според предложените схеми на Syngenta. Не винаги с техните препарати, но активните вещества подбирах от техния арсенал.
Храненето на растенията беше по схемите, предложени от Валерий от youtube-канала “Сад Огород Своими Руками”. Започвайки от разсад, завършвайки с последните поливи. Аз не просто съм доволна от резултата, това е истински наръчник за “начинаещи”. Получих знания и от канала “Процветок”, особено по химия на торовете и прилагането на биологични препарати. Тези два канала ги препоръчвам за гледане.
Следващият сезон ще документирам “в движение” - от посев на разсад до прибиране на реколтата. Такова представяне на материала ще бъде по-полезно за начинаещите. “Природно” земеделие не обещавам. На всички успехи в идващото!
